Продължение от горе на ОТГОВОРА, 2-ра част на... "Когато мравката се качи високо..."... :)
(Продължение от горе на ОТГОВОРА:... http://ask.fm/winterfire/answer/24365576543/
...има структори много над възприетите в които съзнателната съзнателност за свобода, позволява на индивида да усъвършенства себе си до неподозирани нива. Защо? Защото няма какво да притиска индивидуалността й/му. Соевете на обществото които ни принуждават да приемем една позиция като достоина за нас ( а мечта на мозина ), е като облаци затуващи слънцето, виждате колко бледо е то, едва видимо. Но когато преградата от облаци я няма, слънцето свети ярко и силно. Такава е и индивидуалността ни, ярка и силна, която е проявена в най-истинската си форма, когато не позволявяме да бъде затулена от потока на обществените масови мечти/влиания/позиции които ни казват че трябва да вземем. Никой не познава душите ви, така както вие сами ги чувствате.
Кажат ли ви, "онази планина е твоето място", не слушайте такива думи, откъде накъде някой ще знае кое и къде е вашето място, ами ако вие искате да се качите на друга планина, защо не и на най-високата и да погледнете земята от нейните висини. В обществото за умни и нормални се имат тези правещи каквото се очаква от тях. А това е вид подчинение, да се примир с установеното и да не си позволиш друго. ЩЕ МИ ВЪЗКЛИКНЕТЕ "Е КАК ДА БЪДЕ ДРУГО, ТЕЛЕВИЗИЯТА ПРОДЪЛЖАВА ДА ПРОМИВА МОЗЪЦИ, НАРОДА ПРАВИ СЪЩО КОЕТО СЕ ОЧАКВА, КАК ДА БЪДЕШ СВОБОДЕН КАТО ТАКАВА Е ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НИ, УЧАТ НИ ДА БЪДЕМ МРАВКИ". Момент, има начин. Отговорът е в "очаквания", правим каквото се очаква от нас, а кога правим друго? Кога последно някой от вас/нас направи нещо различно от което се счита за нормално очаквано? Може би сега се замисляте и не се сещате за такова. Именно. Човешкия живот се е превърнал в крайно предвидим, знае се какво трябва да правим, знае се как ще живеем сега, как ще живеем след това. Прелича на една голяма пиеса, добре режисирана. Не само че живота губи своя смисъл, а и престава да бъде съкровен, именно заради своята предвидимост индивидуалността се обезличава. Не само че живеем според общия план, но много се и стремят да го следват стриктно. И всъщност докато се осъзнаете, да ще сте изградили нещо, но няма да правите нещо по-различно от милионите други, както при мравките ще вземете своята оконачателна позиция в общия организъм и така ще е до край, защото във възрастта хората губят способността и жланието си за промяна. НЕ КАЗВАМ ДА СЕ СЪЗДАВА АНАРХИЯ, НО ПРОГНОЗИРАМ ЧЕ В ДАЛЕЧНОТО БЪДЕЩЕ УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБЩЕСТВОТО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ, ЗА ДА ИЗПЪКВА ИНДИВИДУАЛНОСТТА И РАВЕНСТВОТО. ПРАВЕТЕ И НЕЩА КОИТО НЕ СА ОЧАКВАНИ, НЕ Е ВЪЗМОЖНО ВЪВ ВАС ДА НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ЖЕЛАНИЯ, ПРИСТЪПИ НА ПРОМИСЪЛ КОИТО ДА ИСКАТЕ ДА ОСЪЩЕСТВИТЕ, НО ДА ВИ Е СТРАХ ЧЕ СА ТВЪРДЕ РАЗЛИЧНИ ОТ КОЕТО СЕ ОЧАКВА ОТ ВАС. Задайте си въпроса, за кой живеете,... (Продължение долу на ОТГОВОРА:... http://ask.fm/winterfire/answer/24365670239/
...има структори много над възприетите в които съзнателната съзнателност за свобода, позволява на индивида да усъвършенства себе си до неподозирани нива. Защо? Защото няма какво да притиска индивидуалността й/му. Соевете на обществото които ни принуждават да приемем една позиция като достоина за нас ( а мечта на мозина ), е като облаци затуващи слънцето, виждате колко бледо е то, едва видимо. Но когато преградата от облаци я няма, слънцето свети ярко и силно. Такава е и индивидуалността ни, ярка и силна, която е проявена в най-истинската си форма, когато не позволявяме да бъде затулена от потока на обществените масови мечти/влиания/позиции които ни казват че трябва да вземем. Никой не познава душите ви, така както вие сами ги чувствате.
Кажат ли ви, "онази планина е твоето място", не слушайте такива думи, откъде накъде някой ще знае кое и къде е вашето място, ами ако вие искате да се качите на друга планина, защо не и на най-високата и да погледнете земята от нейните висини. В обществото за умни и нормални се имат тези правещи каквото се очаква от тях. А това е вид подчинение, да се примир с установеното и да не си позволиш друго. ЩЕ МИ ВЪЗКЛИКНЕТЕ "Е КАК ДА БЪДЕ ДРУГО, ТЕЛЕВИЗИЯТА ПРОДЪЛЖАВА ДА ПРОМИВА МОЗЪЦИ, НАРОДА ПРАВИ СЪЩО КОЕТО СЕ ОЧАКВА, КАК ДА БЪДЕШ СВОБОДЕН КАТО ТАКАВА Е ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НИ, УЧАТ НИ ДА БЪДЕМ МРАВКИ". Момент, има начин. Отговорът е в "очаквания", правим каквото се очаква от нас, а кога правим друго? Кога последно някой от вас/нас направи нещо различно от което се счита за нормално очаквано? Може би сега се замисляте и не се сещате за такова. Именно. Човешкия живот се е превърнал в крайно предвидим, знае се какво трябва да правим, знае се как ще живеем сега, как ще живеем след това. Прелича на една голяма пиеса, добре режисирана. Не само че живота губи своя смисъл, а и престава да бъде съкровен, именно заради своята предвидимост индивидуалността се обезличава. Не само че живеем според общия план, но много се и стремят да го следват стриктно. И всъщност докато се осъзнаете, да ще сте изградили нещо, но няма да правите нещо по-различно от милионите други, както при мравките ще вземете своята оконачателна позиция в общия организъм и така ще е до край, защото във възрастта хората губят способността и жланието си за промяна. НЕ КАЗВАМ ДА СЕ СЪЗДАВА АНАРХИЯ, НО ПРОГНОЗИРАМ ЧЕ В ДАЛЕЧНОТО БЪДЕЩЕ УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБЩЕСТВОТО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ, ЗА ДА ИЗПЪКВА ИНДИВИДУАЛНОСТТА И РАВЕНСТВОТО. ПРАВЕТЕ И НЕЩА КОИТО НЕ СА ОЧАКВАНИ, НЕ Е ВЪЗМОЖНО ВЪВ ВАС ДА НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ЖЕЛАНИЯ, ПРИСТЪПИ НА ПРОМИСЪЛ КОИТО ДА ИСКАТЕ ДА ОСЪЩЕСТВИТЕ, НО ДА ВИ Е СТРАХ ЧЕ СА ТВЪРДЕ РАЗЛИЧНИ ОТ КОЕТО СЕ ОЧАКВА ОТ ВАС. Задайте си въпроса, за кой живеете,... (Продължение долу на ОТГОВОРА:... http://ask.fm/winterfire/answer/24365670239/
