winterfire

Непрекъснато! Чак непрекъснато! Споменявам "опознаване" когато счета че са ме подценили или са се отнесли с мен твърде надменно. До колко е невъзможно?! Живеем в 21 век, ерата на виртуалността, която ще се задълбочава повече и повече. Неминуемо е да си подобриш "сетивата" с които да преценяваш какви са хората и да ги опознаеш, даже и започвайки това опознаване през интернет. Отдавна се процедира с "опознаване" през интернет. Ясно е че такова опознаване не е пълно и изчерпателно, за разлика от реалното, но е вид основа. Зависи от контекста, ако съм го казал / написал за друг/и ще да е вклювало виртуално и реално опознаване, според наличните възможности. Според мен характера и личността на човека се разбира горе-долу добре от интелектуалното му ниво, душевността и стилът на манталитета. Което пишем, то не идва от нищото, а от написалия го, следвателно изразява част от вътрешния му свят засягайки трите преценителни - интелект, душа, нрав. А конкретно относно мен, съм употребявал израза защото аз не бързам да прецявам хората, не ги определям от "дрехите им", нито от социалния им статус, а какви личности и хора са зад маската. И тъй като подхождам така, ми е ставало неприятно когато ме преценят изведнъж, лепнат ми етикет, държат се с мен надменно и грубо. Знам че не може да очаквам същото, но си мисля че съм кореспондирал с хора, а не с дървени кукли. "незаслужаваща мисли/терзания" така е, но кажи го на моето "аз", което в такива случай му става неприятно. Иначе разбира се че подкрепям реалните опознавания.

View more

Вярата че има добро в този свят, че има красота, че има нещо хубаво. Това често се превръща в мен, в храна за душата.

---

Нямам главни правила. Или пък, може би, "да не забравям от къде съм започнал".

---

Страхуват се да постъпят както знаят вътрешно искат, от предразсъдъци най-вече. Мнозина са си иградили социална среда и се притесняват приятелите им, познатите им да ги отвхърлят ако се свържат с някой който те не харесват. Така търсят мнението на околните и от тяхното мнение се водят с кой/коя да бъдат. Което не е умно, но го правят от страх да не ги изоставят всички. Просто си гарантират средата, мястото на което са. Нещо като инстинкт за самосъхранение.

---

"Новият живот не е нищо друго освен нов разум." Че всичко започва с разума, или поне така би следвало да е. Обаче реално, повечето нови животи се създават или започват не пряко от разума, а поради разни нужди и инцидентни случайности. Лек ден :)

View more

Себе си ли опитваш да убедиш или мен? Струва ми се доста ясно и конкретно съм го написал, това че не четеш, или не ти харесва какво пише - свободна си да си асимилираш истината под какъвто удобен отговор искаш, обаче като я пречупваш през призмата си не очаквай да е правилна.

---

Като не иска да е с нея / него, прощавай ама уста няма ли, да си каже? Да не са и зашили устата или е няма! Да каже "ти си чудесен човек, но не мисля че между нас ще се получи, защото с човека с които сега съм се чувствам прекрасно" Колко е просто, нали? Казваш си и всичко се улеснява. Една истинска жена ще си спести глупостите и преигравките,... и ще каже точно какво е, пряко и ясно. За да не подвежда другия и да не оставя в него погрешни впечатления. Ама то истинската жена има все някакво усещане за достойнство и то е защото е възпитана като личност и човек, а не като "девойка тип, ох вятъра ми развя косата"! Почти същото и ако се отнася за мъж къмто жена.

---

Ако досега не е казал/а нищо, значи иска да е с нея/него, но се притеснява. ( Или специално ако от жена се очаква да каже нещо, а не е, то явно се прави на интересна. Вече стана банално типично всяка жена да се прави на интересна. Хубавото е че женските игри никога не завършват добре и за двете страни. )

View more

Искаш отговор, получаваш го, но този път по моя начин.

---

Ако живота ти виси на косъм след тежък инцидент. Изгубил/а си много кръв и се нуждаеш от спешно кръводаряване за да спасят живота ти. Но като по-случайност се оказва че никой не е от твоята кръвна група. И единствения човек в близост който е твоята кръвна група и може да ти помогне, се намира насред трудно положение. Какво да се направи? Можещия да ти помогне, научавайки да си каже "причините не зависят от мен, не си струва да правя усилието" И какво, да те остави да береш душа. Или да си каже "причините не зависят от мен, но аз мога да променя причините и трудносите на пътя ми, защото аз решавам" Да премине през "уж независещото" и да ти спаси живота.

---

С горното имам предвид. Няма такова нещо като независещи от теб причини. Ти ли живееш живота си, или си кукла на конци? Всеки казал "независещи причини" е търсещ нарочни оправдания. Стига да спреш да се страхуваш, можеш да преминеш трудностите. Каква ще е тая любов, ако се оставиш някакви трудности да пречат и ги наричаш "непредолими". Ако обичаш, не се предаваш и започваш да вземаш други решения които ти помагат да бъдеш с този който обичаш.

---

Конкретно и лично към мен. Въпросът е много неопределен. Защото аз не съм имал много жени в живота си, та чак да ги заменям. Или пък не съм правил така, тъй като ако си прочел/а долната тема където съм писал за "Любовта като щастие и любовта като грях" където се изведе заключението че любовта не е грях, ако носи щастие. То там съм подчертал че човек трябва да държи на щастието и да не го захвърля. Следователно ако изпитвам нещо и човека към които изпитвам ми дава щастие, защо да захвърлям това щастие! При условие че никой друг освен този човек, да кажем не ми е посял щастие. Сигурно е че не бих се предал лесно. Но тук е доста "главно" да се извади факта - любовта ( щастието в любовта ) не зависи само от единия, а и от другия ( двустранно е ). Аз да кажем в случая, като имам чувства и не се предавам, но ако другия е решил ( защото му е по-удобно и лесно ) да се откаже или да се хване с друг, аз какво да напрая. Особено ако другия ми каже "този с който съм ми носи щастие и съм щастлива". Тогава колкото и да жадувам, аз бих се оттеглил тъй като, щом тя ми е казала че е щастлива вече, защо аз да и развалям щастието. Нали. Такава е логиката на чувствата, любовта и щастието.

---

По интересни са тези хора които не са щастливи както са, но всякак си създават трудности и оправдания за да не им се случи щастлива - любов. За много от тях, избора им се свежда до материалните дадености и придобивки.

View more

В началото не бях напълно съгласен с твърдението ти, мислех си "защо да постъпват така, търсих човека в тях, търсих тяхната земност, тяхната вътрешна чистота" Но постепенно, седмица след седмица, месец след месец. Разбрах че за съжаление е напълно така. Трудно е да се приеме че някой ще гледа не чувствата, не човека, а просто доминацията и изгодата. Но изглежда се стремят към властта, доминацията, контрола, капризите. Явно това ги блазни. Лошото което ми прави драстично впечатление е как се влияят лесно от чуждото мнение ( на разните им "приятели" и съвсем странични хора ) Дълго се чудех в какво е корена на моята слабост и я разбрах. Търсих първо доброто в тях. А в тези които посочваш, в тях то отсъстваше. Не мога да очаквам че ще постъпват както аз постъпвам. Не мога да очаквам че щом аз започвам с разбраност, добро и те ще започнат. Няма как. "Разни хора, разни идеали", обаче аз не се срамувам от себе си, защото нямам вина че са си направили избора да се държат по неприятен начин. Избора си е техен. За мен остава чистата ми съвест и факта че към всеки съм започнал с добро, а как това добро се е променило е зависимо изцяло от тяхното последващо отношение.

---

И така,... единствено оставам удивен от сайтовете за споделяне където множество жени споделят анононимно на какви мъже са попаднали и за провалените им семейни отношения и проблеми. Защо удивен ли? Защото те сами са ги избрали такива - да ги мачкат, да ги унижават, да ги правят на пет стотинки, да им изневеряват, да им провалят щастието. Уж имат голяма преценка, опит, нюх, разбиране за мъжете ( нали така те му викат ) , а накрая какво, уреждат се с някакъв такъв дето ги прави все недоволни. И като знам себе си, че аз не бих постъпил така, се питам кое ли наистина е по-важно за тях - външния вид, всеобщото мнение за някой или наистина какъв е човека вътрешно. Май само първите две. До тук с приказките за "общия подбор". Като гледат повърхностно нищо чудно че си намират накрая майстора.

View more

( Написано по молба за есе на темата "Любовта като радост и любовта като грях". Към запиталия за есето, по възможност не го преписвай дословно, така или иначе, ако го предадеш както е, грантирам ти че няма да ги разберат напълно )

---

Цветно и безцветно, ярко и сиво, контрастно и замъглено. Какво намираме в тях? Какво искаме от тях? Какво ни дават те? Да живееш в градина от цветове или градина от пепел. А какво е любовта? Кое бихме избрали? Въпроси и въпроси. Живота казват някой е в детайлите. Друг във въпросите. Трети в отговорите. Четвърти в целостта. Но аз мисля че въпросите са си въпроси, детайлите - детайли, отговорите - отговори, целостта - цялост. И същевременно нито едно тях не е повече от другото. Нито едно от тях не е може без другото. Отделиш ли въпроса от отговора, двете се превръщат в една неузнаваема безформена маса, без път и посока. Не осмислени сентенции, празни изречения, чиито смисъл се разкрива единствено в тяхната съприкосновеност. Отделиш ли детайлите от целостта е като да откъснеш корените на някое младо и свежо цвете и да го обречеш на гибел. Защото корените ( детайлите ) са сърцето, даващо живот на целостта. Даващо стремеж, създаващо приемственост и споделеност.

---

=> Продължение в блога ми - http://winterdefirethinks.blogspot.com/2013/10/blog-post.html

View more

Организмите се нуждат от възтановяване. Възтановяването трае усилено по-време на сън. Когато мозъчната и телесна ( органна ) активност са най-малки ( тихи, изпадайки в ниска фаза на активността ) Защо е необходимо? Защото по-времето на силната активност в тялото настъпват размествания, придвижват се едни неща от едно място на друго, внасят се други, изнасят се трети. Което създава разместване. Внася се - нови ресурси чрез храна, дишане и тнк. Внася се - информация чрез сетивата. Информацията трябва да се обработи, за да бъде разбрана и установена напълно. Когато сетивата ни регистрират нещо, те го записват в място за бързо записи ( но тази информация за да стане част от цялата система, трябва да се изведе в основата банка за информация където да се подреди и регистрира ) Това се случва когато основните активни процеси намалееят, тогава заетостта се освобождава и разума се заема с внасянето на скорошната информация и нейното категоризиране. Едновременно с това по време на сън, тялото създава нови клетки по-ускорено, от когато е активно.

---

По-отгоре, сън има защото има ден и нощ. Което е вселенски естествен часовник. Живите организми са в симбиоза с този часовник ( инак не бива съществували ) Деня и нощта са различни, от там има и биологични разлики, които се съвместяват между двете времена.

---

Когато спим, сънят или безсънието, не е буквална цялостта пасивност. Тогава мозъка е в своя подем. Тъй като са занижени основните телесни процеси, телесните сетива са полузаглушени. В тези моменти мозъка е свързан с надтелесните инстанции ( включват се други сетива ) Борави с вътрешните информации и създава преценки. Момент когато подсъзнанието и съзнанието комуникират.

---

Съня не е задължителен, нито е фиксиран в точен час. Колкото един организъм е по-еволюирал, толкова границата между съня ( летаргията ) и активността са по-малки и тънки. Което ще рече че колкото по-развит е организъм ще може да издържа по-дълго без сън и ще се възтановява за по-кратко време. Но то си зависи и от типа на натовареност и количество информация за възприемане.

View more

Една от много изопачености в нормалното функциониране на човешкото съзнание. Дължащо се на ред причинители - синдром на малоценността, депресия, страхови неврози, рискови префикси ( или иначе казано, живот в които индивида е бил/а заобиколен от неприятни неща и обстоятелства, виждал/а е често следствия и причинители на неприятни неща в другите около й/му. Или пък самата тя/самия той, са преживели тежки физически боледувания, периодични стресови преживявания и тнк. От психологическа гледна точка хипохондрията може да се води като вид заболяване, но в действителност, тя е само "зацикляне" на нормалното в съзнанието. Индивидите с наличие на хипохондрия трябва да се третират като хора с липса на нещо в тях ( причинено от некачествени обстоятелства и среда ) Тоест логично, ако човека е живеял трудно, стресово, притеснително, губил е много неща на които е държал, накрая да се притеснява най-много за здравето си. Ако същия човек бъде поставен в друга среда, където стресовите фактори липсват, където паметта им няма да възвръща неприятни спомени ( демек около им да няма познатите, също обекти ) Тяхната хипохондрия ще отшуми на етапи и ще спре ( изчезне ) Защото реалния причинител за хипохондрията им са самите те ( по-точно, тяхното подсъзнание което действа механически - инстинктивно, затова им е трудно да го контролират, не са се научили ) А пък подсъзнанието се задейства на базата на спомените, обстоятелствата и усещанията. Ако смениш средата, променяш обстяотелствата, ако промениш обстоятелствата, променяш усещянията, а така старата база данни ( спомени ) няма да бъдат в активен статус, ще се изграждат нови. И "психо-болестта" ще заглъхне.

View more

В тихите минали нощи, преди много дъждове и изгреви, когато четях Шекспир мислех - има ли любов, къде е, каква е. Книгите ако запиташ, те ще ти отвърнат - любовта е двама да се обичат толкова, че да не могат да се намразят и да не се отказват един от друг независимо какви са трудностите които биха се изпречили помежду им. Такава е "Ромео и Жулиета". Такива са и още дозина други истории за непобедимата сила на любовта.

---

А колко трудно откриваема е любовта в реалността. Лесно е да откриеш обвързани ( свързани ) заради пари, хорско мнение, социален статус, житие и кариера. А колко трудно е да откриеш хора свързали се само поради любов. Истински кът! Мнозина запитани отговарят че любовта ги е обединила, ала само така казват, изпускайки примерно че другия е разполагал/а с някакви блага от които се ползват. Любовта тази каквато е, каквато е съкровище, кът, щастие е само любовта отвъд материалността. В която имаш нужда от човека до себе си, не заради материалните привилегии, а от допълване. Единия да допълва другия. Не всичко е суета. А не бива и да бъде.

---

По същия начин, любовта от пръв поглед е рядкост. Които търсят секс, за тях първия поглед е първичност, похотливост. Които търсят любов, за тях първия поглед е с любов, така се ражда любовта от пръв поглед. Когато се забележат двама търсещи любов, те я намират един в друг. Любовта е споделена, щом се установи, разкрие като такава и от двете лице. Но също така, търсещите любов са хора с по-широк поглед, търсещи нещо вживително, силно и откровено.

View more

...че често отблъсквам хората ( без да искам, несъзнателно ) . Защото съм попадал повече на хора с лоши намерения, отколкото на хора с добри намерения и в мен се е изградила несигурност. Реално както всички аз се стремя да създавам познанства, приятелства, към нещо истинско ( макар истинските неща в тези времена да са пред изчезване ) Както всеки и аз съм правил някои глупави неща ( да кажем неочаквани и нелогични, слагам ги повече към нелогични и неочаквани, защото за действията ми винаги е имало някаква причина ) но като характер те са били следствие на това което друг/и са приложили върху ми. Случвало ми се е да си създавам неприятели, само защото съм изразявал мнение. Който има сърце и душа, ако има желание и малко търпение би видял че и аз имам сърце и душа. Когато постъпя глупаво се извинявам и си осъзнавам грешката.

View more