Защо "Защо?" е основен въпрос? Защо отновохо казах "защо?" Защо ни е втълпено, че светлата част от деня е ден, а нощта - тъмната? Защо ходим на училище - за да ни вътлпяват shit в главите? Вярваш ли, че някой бди над нас? Би ли искал/а да се върнеш в миналото, около 30-50те години на миналия век? ^^
Защото защо.
Този въпрос е породен от прекалено голямото любопитство на човека. Той винаги иска да знаеш защо нещата се случват точно по този начин, иска да научава повече и повече.
По тази тема, винаги съм се чудела защо краставицата се нарича краставица, а не домат.
Първоначалната идея на училището изобщо не е била такава. Хората са искали да се образоват, да се научат да четат и пишат, да се ориентират в природата, да научат занаяти и да могат да водят по-добър живот. А днес, може би просто защото училището се е превърнало в нещо нормално и безстойностно, хората смятат, че нямат нужда от него. Но това не е така. Въпреки че не само ученици са забравили истинската стойност на знанието, а дори и учители.
Може би някъде понякога има някой, който бди над нас и ни посочва правилния път. Въпросът е ще го послушаме ли и ще му позволим ли да ни помогне.
Наистина харесвам миналото като цяло. Но тези години са били доста тъмни за човешкия свят. Втората световна война е нещо много жестоко и лишено от всякакъв смисъл. Не бих искала да ставам жертва на чужди амбиции за власт или да виждам страданието на хората, които по никакъв начин не са го заслужили.
Този въпрос е породен от прекалено голямото любопитство на човека. Той винаги иска да знаеш защо нещата се случват точно по този начин, иска да научава повече и повече.
По тази тема, винаги съм се чудела защо краставицата се нарича краставица, а не домат.
Първоначалната идея на училището изобщо не е била такава. Хората са искали да се образоват, да се научат да четат и пишат, да се ориентират в природата, да научат занаяти и да могат да водят по-добър живот. А днес, може би просто защото училището се е превърнало в нещо нормално и безстойностно, хората смятат, че нямат нужда от него. Но това не е така. Въпреки че не само ученици са забравили истинската стойност на знанието, а дори и учители.
Може би някъде понякога има някой, който бди над нас и ни посочва правилния път. Въпросът е ще го послушаме ли и ще му позволим ли да ни помогне.
Наистина харесвам миналото като цяло. Но тези години са били доста тъмни за човешкия свят. Втората световна война е нещо много жестоко и лишено от всякакъв смисъл. Не бих искала да ставам жертва на чужди амбиции за власт или да виждам страданието на хората, които по никакъв начин не са го заслужили.
